понеделник, 12 декември 2011 г.

В очакване на Коледа и Новата Година

Всяка година по това време у мен се събуждат едно особено вълнение и един неповторим трепет, които ми подсказват, че наближава Коледа, а след нея и Новата година. Започвам да правя равносметка за отминалите дни и да чертая планове за предстоящите. Чувствам се така, сякаш преподреждам гардероба си, все едно съм към края на една книга и вече мисля за следващата. Усещането е едновременно прекрасно и някак тъжно. Но тъжното бързо се компенсира с усмивка, предизвикана от дъщеря ми, която доволно и нетърпеливо отваря поредното прозорче на шоколадовия календар и обявява на всеослушание оставащите дни. Точно в тези моменти ми става най-уютно и топло в собствения ми дом. Точно тогава усещам духа на настъпващия празник. Защото няма по-голяма магия от замечтания поглед на едно дете, което все още вярва, истински и неподправено, в чудесата.
И за да се случи магията, за да бъде по-истинска и по-красива, е нужен декор. За целта впрягаме въображение и започваме да творим. И ето какво раждат нашите дружни усилия - малка златна камбанка, с цветно езиче и зелена панделка.


Всъщност това звънче се роди по-скоро от дефект и мисля, че се превърна в ефект. Сега стои окачено близо до вратата на терасата и когато вратата се отваря и затваря струите свеж въздух разклащат езичето на звънчето и то изглежда като истинско.
Заслугата е на дъщеря ми, Дария, която уви канапа около балона и в един момент заяви, че вече се е уморила. Аз реших да оставя нейното творение там, до където тя го е оставила. След това втвърдихме канапа с лепило, спукахме балончето и оцветихме със златен спрей. Когато дойде време да сложим връвчицата се чудих накъде да обръщам тази полутопка и ми хрумна, че можем да закачим рошава тел (не знам точно как се нарича), после започнах да изкривявам тази тел в причудливи форми, накрая налепихме малко цветчета и гарнирахме с панделка.
С това звънче, макар и без медено гласче, ще участвам в предизвикателството на Двете Елши, а за мен то е голямо, защото ще ми бъде за пръв път.

А ето и другите ни предложения за украса, по-голяма част, от които отидоха за училищния коледен базар:


 И тъй като тази година няма да си имаме коледно дърво в къщи, реших да освежа неразцъфналата коледна звезда.




Надявам се нашето предложение за украса да ви е харесало и ви
пожелавам да изживеете една незабравима коледна приказка и една изпълнена с много приятни изненади и емоции Нова Година.

5 коментара:

  1. Поздравления за Дария, която явно е творец като мама. Харесва ми звънчето, много нетрадиционно. Весела и вълшебна Коледа ви желаем.

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесни украси!Завиждам за малката помагачка!Поздравления за страхотната работа!

    ОтговорИзтриване
  3. Много благодарим за милите думи! Ние съвсем не сме творци и досега само се възхищавахме на вашите творения.Но ето че и ние се престрашихме да покажем нашата фантазия и много се радваме, че ви е харесала.

    ОтговорИзтриване
  4. Гледам голямо забавление е паднало :) И звънчето и останалите играчки са много идейни:) Браво на мама и малката помощничка:)

    ОтговорИзтриване
  5. Много обичам дефектите, които стават ефекти! Много се радвам, че си имаш блог и за мен е истинска чест, че първото ти участие е в наше предизвикателство!

    А звънчето е просто прекрасно, толкова натурално и нестандартно!

    Благодаря ти, че участва в предизвикателството на Двете елши!

    ОтговорИзтриване